1.09.2007 г., 23:01

Дъждовно

1.7K 0 20
 

Ама как пък не се наваля!

Кой обиди горкото небе, че

свойте сълзи то цял ден не спря.

Колко скръб от очите изтече!

Притъмняло, само, през глава

се зави с мрачни облаци тежки.

Дъжд пречистващ ли беше това,

или бич бе - за нашите грешки?


*************************

Боже, толкова ли ни намрази?

Лудите защо се размножиха?

Ако някога с потоп си ни наказал,

днес ела и вересиите вземи си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...