20 ago 2016, 19:22  

Дъждовно

  Poesía
2.6K 13 29

Нали е само дъжд, ще се изплаче,
щом счупи жегата с прозрачни пръсти.
Ще се огледа във асфалта лачен
и стъпките ни ще заплита в пъзел.

Нали е само дъжд, ще ни погали,
докато мърка котешки приспивно,
преди със теб дори да сме разбрали
били ли сме, или сме се разминали.

Нали е само дъжд, ще се разтвори
в поредното дихание на сушата.
Ще слезе в нас, за да ни поговори,
макар че нас ни няма да го слушаме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...