Нали е само дъжд, ще се изплаче,
щом счупи жегата с прозрачни пръсти.
Ще се огледа във асфалта лачен
и стъпките ни ще заплита в пъзел.
Нали е само дъжд, ще ни погали,
докато мърка котешки приспивно,
преди със теб дори да сме разбрали
били ли сме, или сме се разминали.
Нали е само дъжд, ще се разтвори
в поредното дихание на сушата.
Ще слезе в нас, за да ни поговори,
макар че нас ни няма да го слушаме.
© Христина Мачикян Всички права запазени