AnabeII (Анахид Демирова) AnabeII (Анахид Демирова)
12 160
21 feb 2025, 9:27

Дъждовно стихотворение

364 1 6

Беше сряда. И навън валеше...

както казват всички из ведро.

Ядосан беше този дъжд. Плющеше

по думи неказани, по зло и добро.

 

Вървях по тротоара мълчалив,

крепях на рамената си ведра,

ала този дъжд проливно-сив

остави ги без капчица една.

 

Тогава я видях. Беше кратък миг-

през прозореца на някакво кафе...

И на нейният почти дъждовен лик

блестеше капчица с форма на сърце.

 

Мигът отмина. А дъждът не знам...

Рамената ми като никога тежаха!

Продължих проливно-сив и сам,

а всички думи от ведрата заваляха...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анахид Демирова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0