AnabeII (Анахид Демирова) AnabeII (Анахид Демирова)
12 161
21 feb 2025, 9:27

Дъждовно стихотворение

367 1 6

Беше сряда. И навън валеше...

както казват всички из ведро.

Ядосан беше този дъжд. Плющеше

по думи неказани, по зло и добро.

 

Вървях по тротоара мълчалив,

крепях на рамената си ведра,

ала този дъжд проливно-сив

остави ги без капчица една.

 

Тогава я видях. Беше кратък миг-

през прозореца на някакво кафе...

И на нейният почти дъждовен лик

блестеше капчица с форма на сърце.

 

Мигът отмина. А дъждът не знам...

Рамената ми като никога тежаха!

Продължих проливно-сив и сам,

а всички думи от ведрата заваляха...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анахид Демирова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0