AnabeII (Анахид Демирова) AnabeII (Анахид Демирова)
12 160
21 feb 2025, 9:27

Дъждовно стихотворение

363 1 6

Беше сряда. И навън валеше...

както казват всички из ведро.

Ядосан беше този дъжд. Плющеше

по думи неказани, по зло и добро.

 

Вървях по тротоара мълчалив,

крепях на рамената си ведра,

ала този дъжд проливно-сив

остави ги без капчица една.

 

Тогава я видях. Беше кратък миг-

през прозореца на някакво кафе...

И на нейният почти дъждовен лик

блестеше капчица с форма на сърце.

 

Мигът отмина. А дъждът не знам...

Рамената ми като никога тежаха!

Продължих проливно-сив и сам,

а всички думи от ведрата заваляха...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анахид Демирова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0