AnabeII (Анахид Демирова) AnabeII (Анахид Демирова)
12 160
21.02.2025 г., 9:27

Дъждовно стихотворение

358 1 6

Беше сряда. И навън валеше...

както казват всички из ведро.

Ядосан беше този дъжд. Плющеше

по думи неказани, по зло и добро.

 

Вървях по тротоара мълчалив,

крепях на рамената си ведра,

ала този дъжд проливно-сив

остави ги без капчица една.

 

Тогава я видях. Беше кратък миг-

през прозореца на някакво кафе...

И на нейният почти дъждовен лик

блестеше капчица с форма на сърце.

 

Мигът отмина. А дъждът не знам...

Рамената ми като никога тежаха!

Продължих проливно-сив и сам,

а всички думи от ведрата заваляха...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Демирова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0