Дъждовно утро
Водни струйки по стъклото,
музика в дъждовен ритъм,
сънена протягаш се в леглото,
а аз от красотата ти отпивам.
Целувам трепкащи клепачи,
ефирно, бавно ги допирам,
устните ми те закачат,
вълнуваш се, а аз не спирам.
Не спирам и разгръщам ти косите,
вдишвам свежест, красота,
пръсти тръпнещи преплитам,
в бляскава, копринена смола.
По плътта ти ходя като коте,
със лапички от огнени целувки,
разпилявам нежност на потоци,
следвам твоите извивки.
А те отвеждат ме в света ти,
в света ти крехък и божествен,
а там летял съм... колко пъти,
от чувства в багрите на есен.
И в тебе искам да остана,
за дълго, колкото се може,
да будя те с целувка ранна
и всяка утрин да е от любов дъждовна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деян Димитров Todos los derechos reservados
