Дъждът

30 jun 2011, 22:19

Poesía » De amor

554 0 0

Дъждът

Дъждът заваля
и намокри косата ми.
Бързо попи към душата ми.
Тя пресъхнал кладенец е
от вечната си самота.

Нейното мълчание
кънти в нощта.
Болката прониква дълбоко.
Отрова във вените...

Сякаш мъртва е вече.
Разпокъсана на хиляди
парченца.
Никой не взе поне едно.

Дъждът заваля
и намокри косата ми.
Но не успя да стигне до
душата ми!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Дъждът

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas