Дъждът

30 июн. 2011 г., 22:19

Поэзия » Любовная

555 0 0

Дъждът

Дъждът заваля
и намокри косата ми.
Бързо попи към душата ми.
Тя пресъхнал кладенец е
от вечната си самота.

Нейното мълчание
кънти в нощта.
Болката прониква дълбоко.
Отрова във вените...

Сякаш мъртва е вече.
Разпокъсана на хиляди
парченца.
Никой не взе поне едно.

Дъждът заваля
и намокри косата ми.
Но не успя да стигне до
душата ми!

Дъждът

Свързани произведения

Комментарии

Предложения