Дъждът
733
0
0
Дъждът
Дъждът заваля
и намокри косата ми.
Бързо попи към душата ми.
Тя пресъхнал кладенец е
от вечната си самота.
Нейното мълчание
кънти в нощта.
Болката прониква дълбоко.
Отрова във вените...
Сякаш мъртва е вече.
Разпокъсана на хиляди
парченца.
Никой не взе поне едно.
Дъждът заваля
и намокри косата ми.
Но не успя да стигне до
душата ми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Глухова Всички права запазени
