Дъждът

30.06.2011 г., 22:19 ч.

Поезия » Любовна

594 0 0

Дъждът
Дъждът заваля
и намокри косата ми.
Бързо попи към душата ми.
Тя пресъхнал кладенец е
от вечната си самота.
Нейното мълчание
кънти в нощта.
Болката прониква дълбоко.
Отрова във вените...
Сякаш мъртва е вече.
Разпокъсана на хиляди ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Дъждът

Искате да прочетете повече?

Предложения