Дъждът

 Събуждам се, вали навън.
 Дъждът ме връща в моя сън,
  където спокойствие цареше
  и валеше ли, валеше...


 Прозорец с усмивка отварям
  и в мечтите си се забравям.
Птичка от гнездото си излита,
аромат на дъжд във стаята връхлита.


  Толкова се наслаждавам,
  че разходка под дъжда си пожелавам.
 Без да мисля много, вън излизам,
 в магията на дъждовния ден навлизам


Цветя наоколо цъфтят,
птици безброй в небето летят.
Върху мен се сипят капчици свежи,
изживявам си всички копнежи.


Колко хубаво е, че дъждът ни е посетил
и всичко лошо сякаш е измил.
Светът сега от доброта сияе,
който през моите очи го види, ще се смае...


Под чадъра всеки се усмихва
и шум всякакъв затихва...
 Тишината е толкова красноречива,
и невероятна, и красива...


Малко по малко дъждът намалява
и слънце между облаците засиява.
Дъждовни капки светлината отразяват
и слънчеви лъчи между цветята заблестяват...


Сбъднат сън в реалността преживявам
и в сив дъждовен ден красотата прозрявам
Спокойствие навред цари...
и вали ли, вали...