Дъждът...
той винаги идва без да го викам
с милувка
защото е мъдър и нежен
не иска да плача… понякога води
със себе си друг... да забравя за болката
носи живот и разказва красиви
любовни истории
с милите думи на другия
пали фитила на малките нощни светулки
в сърцето ми
с него всичко е хубаво
после незримо си тръгва
с последните капки
оставил ме в нежните мисли на другия
топла дъждовна дъга да рисува
в съня ми…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados
