Дъждът
Всеки път, когато вали,
чадъра все си забравям.
За светлите водни стрели
удобна мишена ставам.
Дъждът ме разстрелва сега
заради минали грешки.
Прозрачно-солена тъга
се стича по миглите тежко.
Със завист поглеждам встрани -
всеки чадъра си носи.
Препъват ме чужди вини
и шляпат във локвите боси.
Удобно чадъра за щит
използват. И гузно се крият.
Дъждът ги наказва сърдит.
Лъжи и пошлости мие.
Дълго със водни камшици
вятърът яростно бие.
Ято прелитащи птици
водата дъждовна пие.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
