Дъждът

11 jun 2010, 19:41

Poesía » Otra

435 0 2

Всеки път, когато вали,
чадъра все си забравям.
За светлите водни стрели
удобна мишена ставам.
Дъждът ме разстрелва сега
заради минали грешки.
Прозрачно-солена тъга
се стича по миглите тежко.
Със завист поглеждам встрани -
всеки чадъра си носи.
Препъват ме чужди вини
и шляпат във локвите боси. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Дъждът

Искате да прочетете повече?

Propuestas