Дъждът

Jun 11, 2010, 7:41 PM

Poetry » Other

431 0 2

Всеки път, когато вали,
чадъра все си забравям.
За светлите водни стрели
удобна мишена ставам.
Дъждът ме разстрелва сега
заради минали грешки.
Прозрачно-солена тъга
се стича по миглите тежко.
Със завист поглеждам встрани -
всеки чадъра си носи.
Препъват ме чужди вини
и шляпат във локвите боси. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Дъждът

Want to read more?

Random works