Дъждът

Jun 11, 2010, 7:41 PM

Poetry » Other

379 0 2

Всеки път, когато вали,

чадъра все си забравям.

За светлите водни стрели

удобна мишена ставам.

Дъждът ме разстрелва сега

заради минали грешки.

Прозрачно-солена тъга

се стича по миглите тежко.

Със завист поглеждам встрани -

всеки чадъра си носи.

Препъват ме чужди вини

и шляпат във локвите боси.

Удобно чадъра за щит

използват. И гузно се крият.

Дъждът ги наказва сърдит.

Лъжи и пошлости мие.

Дълго със водни камшици

вятърът яростно бие.

Ято прелитащи птици

водата дъждовна пие.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

arina-rus (Арина)

2010-06-12T09:30:09+03:00

Не ти е нужен чадър, Нинче! Няма защо да се криеш от дъжда! Той мие не само пошлостта, лицемерието и лъжата, но и лошото настроение, тъжните мисли, освежава и дарява живот. Поздрав!
stel88 (Стеляна)

2010-06-11T19:43:59+03:00

хареса ми