Дъждът
Всеки път, когато вали,
чадъра все си забравям.
За светлите водни стрели
удобна мишена ставам.
Дъждът ме разстрелва сега
заради минали грешки.
Прозрачно-солена тъга
се стича по миглите тежко.
Със завист поглеждам встрани -
всеки чадъра си носи.
Препъват ме чужди вини
и шляпат във локвите боси.
Удобно чадъра за щит
използват. И гузно се крият.
Дъждът ги наказва сърдит.
Лъжи и пошлости мие.
Дълго със водни камшици
вятърът яростно бие.
Ято прелитащи птици
водата дъждовна пие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
