Дъждът
Всеки път, когато вали,
чадъра все си забравям.
За светлите водни стрели
удобна мишена ставам.
Дъждът ме разстрелва сега
заради минали грешки.
Прозрачно-солена тъга
се стича по миглите тежко.
Със завист поглеждам встрани -
всеки чадъра си носи.
Препъват ме чужди вини
и шляпат във локвите боси.
Удобно чадъра за щит
използват. И гузно се крият.
Дъждът ги наказва сърдит.
Лъжи и пошлости мие.
Дълго със водни камшици
вятърът яростно бие.
Ято прелитащи птици
водата дъждовна пие.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
