Дъждът е мургав котарак
със лапички от бяла пяна!
Ту бавен… туткав и ленив…
Ту палав – като малчуган
след баня!
Дъждът е мургав котарак!
И тича по стъклата без умора!...
Додето не издъхне пак –
обърнат по очи на двора…
© Георги Ревов Todos los derechos reservados