20 feb 2011, 13:22

Дъждът е подранил 

  Poesía
712 0 10

Дъждът е подранил.

Навярно грешният ми сън,

разперил кални клони над леглото,

уцелил е, по грешка, нещо в мен.

Дъждът е подранил…

 

Вратата се събужда.

Нагазила във стаята със писък,

тъй бяла в синкавата нощ,

тъй синя - в белотата си се взира,

луната от очите си отлепва

и бавничко към ъгъла се свива.

 

Светът е закъснял.

Навярно бледият ми ден

лежал е твърде дълго върху него,

безкрайно тежък и непроменен.

Светът е закъснял...

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??