Дъждът е подранил.
Навярно грешният ми сън,
разперил кални клони над леглото,
уцелил е, по грешка, нещо в мен.
Дъждът е подранил…
Вратата се събужда.
Нагазила във стаята със писък,
тъй бяла в синкавата нощ,
тъй синя - в белотата си се взира,
луната от очите си отлепва
и бавничко към ъгъла се свива.
Светът е закъснял.
Навярно бледият ми ден
лежал е твърде дълго върху него,
безкрайно тежък и непроменен.
Светът е закъснял...
© Ася All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
