Дъждът е подранил
Дъждът е подранил.
Навярно грешният ми сън,
разперил кални клони над леглото,
уцелил е, по грешка, нещо в мен.
Дъждът е подранил…
Вратата се събужда.
Нагазила във стаята със писък,
тъй бяла в синкавата нощ,
тъй синя - в белотата си се взира,
луната от очите си отлепва
и бавничко към ъгъла се свива.
Светът е закъснял.
Навярно бледият ми ден
лежал е твърде дълго върху него,
безкрайно тежък и непроменен.
Светът е закъснял...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ася Всички права запазени
