29 jul 2014, 20:55

Дъждът и тъгата

703 0 1

Дъждът! Тъгата доминира.

В студената стая е мрачно.

А дъждът вали – не спира –

навън е толкова невзрачно.

 

Дъждът подбужда мисълта

и отново спомена връща,

миналото винаги е целта,

а действителността е съща.

 

Тъгата неизменно атакува

щастието в дъждa отегчен,

а бъдещето живота рискува

да бъде завинаги съкратен.

 

Живот с щастие превратно

и дъждът с тъгата в кръвта,

търсещ миналото обратно

и по-далече от смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...