Дъждът! Тъгата доминира.
В студената стая е мрачно.
А дъждът вали – не спира –
навън е толкова невзрачно.
Дъждът подбужда мисълта
и отново спомена връща,
миналото винаги е целта,
а действителността е съща.
Тъгата неизменно атакува
щастието в дъждa отегчен,
а бъдещето живота рискува
да бъде завинаги съкратен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация