Дъждът и тъгата

29 июл. 2014 г., 20:55

Поэзия » Философская

441 0 1

Дъждът! Тъгата доминира.

В студената стая е мрачно.

А дъждът вали – не спира –

навън е толкова невзрачно.

Дъждът подбужда мисълта

и отново спомена връща,

миналото винаги е целта,

а действителността е съща.

Тъгата неизменно атакува

щастието в дъждa отегчен,

а бъдещето живота рискува

да бъде завинаги съкратен.

Живот с щастие превратно

и дъждът с тъгата в кръвта,

търсещ миналото обратно

и по-далече от смъртта.