Дъждът и тъгата
Дъждът! Тъгата доминира.
В студената стая е мрачно.
А дъждът вали – не спира –
навън е толкова невзрачно.
Дъждът подбужда мисълта
и отново спомена връща,
миналото винаги е целта,
а действителността е съща.
Тъгата неизменно атакува
щастието в дъждa отегчен,
а бъдещето живота рискува
да бъде завинаги съкратен.
Живот с щастие превратно
и дъждът с тъгата в кръвта,
търсещ миналото обратно
и по-далече от смъртта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никица Христов Все права защищены
