18 may 2007, 20:57

ДЪЖДЪТ ОСТАВА (Миговете помни)

  Poesía
584 0 1
Прегърбена девойка и младеж,
обгърнал раменете тънки здраво!
С глави, допрени в трепетен копнеж,
под капките дъждовни не побягват!

Под потничето тънко - мокра младост,
косите гъсти, сплетени в немирност,
паветата опиват се от радост,
синеят под нехайните им стъпки!

Перчем нахален смее се заразно,
изгълтва, гони капките студени!
Ветрец невидим влюбено полазва
по голите, изтръпнали колене!

Крачолите навити, са пияни,
целуват се с окаляните локви,
а риза бяла, палаво развяна,
разпръсква премалялост топла!

И този миг навярно ще е кратък,
годините ще погнат тази обич,
но вятърът и лятото остават,
дъждът остава, миговете помни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав за стиха,мила!
    Много е хубав!
    Прегръщам те!
    Много ми е приятно да те чета

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...