18 мая 2007 г., 20:57

ДЪЖДЪТ ОСТАВА (Миговете помни)

586 0 1
Прегърбена девойка и младеж,
обгърнал раменете тънки здраво!
С глави, допрени в трепетен копнеж,
под капките дъждовни не побягват!

Под потничето тънко - мокра младост,
косите гъсти, сплетени в немирност,
паветата опиват се от радост,
синеят под нехайните им стъпки!

Перчем нахален смее се заразно,
изгълтва, гони капките студени!
Ветрец невидим влюбено полазва
по голите, изтръпнали колене!

Крачолите навити, са пияни,
целуват се с окаляните локви,
а риза бяла, палаво развяна,
разпръсква премалялост топла!

И този миг навярно ще е кратък,
годините ще погнат тази обич,
но вятърът и лятото остават,
дъждът остава, миговете помни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав за стиха,мила!
    Много е хубав!
    Прегръщам те!
    Много ми е приятно да те чета

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...