1 jul 2009, 21:29

Дъждът в мен 

  Poesía
741 0 7

Скъса се небето, натежало

от надежди, сбирани с години

и изтупа прашно одеяло.

... Този дъжд не се размина...

 

Завъртя вихрушка от илюзии

и трески от наранената ми гордост.

Имала съм може би за губене

от безброй предателства и подлост.

 

Заваля дъждът ми от неистини

и от празни нереални сцени.

Любовта ми закрещя неистово.

И молеше да си остане в мене.

 

За да си имам нещо неизмислено,

в което да се хващам в зимите...

Сега е хубаво, а аз - пречистена!

... Добре, че този дъжд не се размина...

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??