Дъждът в мен
Скъса се небето, натежало
от надежди, сбирани с години
и изтупа прашно одеяло.
... Този дъжд не се размина...
Завъртя вихрушка от илюзии
и трески от наранената ми гордост.
Имала съм може би за губене
от безброй предателства и подлост.
Заваля дъждът ми от неистини
и от празни нереални сцени.
Любовта ми закрещя неистово.
И молеше да си остане в мене.
За да си имам нещо неизмислено,
в което да се хващам в зимите...
Сега е хубаво, а аз - пречистена!
... Добре, че този дъжд не се размина...
© Миглена Цветкова All rights reserved.
