Дъждът вали...

Poesía

386 6 0

Не чуваш ли... Навън вали.

Нощта е тиха с шепот на мечти.

Едно разплакано небе не спи.

Прозорци тъмни с капчици сълзи.

Не чуваш ли... Отново тишина.

Попиваща в душата самота.

Лъжливи сенки, образ на жена

и някаква убийствена мъгла.

Не чуваш ли... Боли, боли.

Не казвам Сбогом, а Прости.

Отидоха си миналите дни.

Обичам те...

Дъждът, вали, вали, вали...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0