Дъждът вали...

Не чуваш ли... Навън вали.

Нощта е тиха с шепот на мечти.

Едно разплакано небе не спи.

Прозорци тъмни с капчици сълзи.

Не чуваш ли... Отново тишина.

Попиваща в душата самота.

Лъжливи сенки, образ на жена

и някаква убийствена мъгла.

Не чуваш ли... Боли, боли.

Не казвам Сбогом, а Прости.

Отидоха си миналите дни.

Обичам те...

Дъждът, вали, вали, вали...