30 ago 2019, 7:55

Дъждът за нас сега е всичко 

  Poesía
469 3 5

Звъни дъждът прозрачен в парка,

а въздухът, зелено-плах, тръпчив,

в дърветата едва се мярка  –

развян от вятъра сребрист мотив.

 

Ветрило сбира и пилее,

лицата мокри и слепú очи,

косите дърпа и се смее,

с мехурчетата в локвите мълчи.

 

Звъни дъждът прозрачен – помни

лицето ти, и локвите, и мен,

елите в рокли тъжно скромни

и оня въздух – приказно зелен.

 

На пейка с нас седеше тихо,

не вярващ вече в нищо, примирен,

не чу пленителните стихове

в дъха на утрото край теб и мен.

 

Но лъч отнейде го докосна

и дрехата му тъмна позлати.

И оживя тревата росна,

стаила в пазвата си две следи.

 

Днес минали са сто години,

елите тръпнат сгърбени, без глас.

А той все тъй стои застинал,

все чака някого – навярно нас.

 

В душите ни – вали хронично.

Дъждът за нас сега е всичко.

 

 

12.03.2002

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Отново се рои тревога
и в тъмен сноп към мен се стича.
Но кой си всъщност ти, за Бога,
смутителю на сън безличен?
Дори не знам от твоя огън ...
  514 
/диаграмно стихотворение/
Преди .................
с лед, ................
дъждът сега е цял ...................
сияние и нега на дансинг идиличен. Жега ............................ ...
  816 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??