10 abr 2014, 10:31

Дълбоко от сърцето

  Poesía
959 0 0

Поемите са за онези романтичните,

които могат да държат в ръцете си цветя,

които те целуват страстно до издъхване

и знаят как да изрисуват с действия мечта.

 

Онези призраци от приказните сънища,

в които вечер давиш мъката от нищото.

несбъднатите, нереални и красиви пътища,

с които утре сутрин ще сравняваш кишата...

 

Онези спомени, в които ще разбиваш чувствата

и всичко онова, което можеше да бъде...

Онези погледи, които нежно те разтърсваха

и после ви преплитаха във страст убийствена.

----

Но днес е друга страница от нейната реалност

и грубата ù кожа зее с рани по-дълбоки от сърцето ù...

Очите ù се крият зад изрязъци от спомени печално

и синкавите им отблясъци се припознават във небето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...