Apr 10, 2014, 10:31 AM

Дълбоко от сърцето

  Poetry
954 0 0

Поемите са за онези романтичните,

които могат да държат в ръцете си цветя,

които те целуват страстно до издъхване

и знаят как да изрисуват с действия мечта.

 

Онези призраци от приказните сънища,

в които вечер давиш мъката от нищото.

несбъднатите, нереални и красиви пътища,

с които утре сутрин ще сравняваш кишата...

 

Онези спомени, в които ще разбиваш чувствата

и всичко онова, което можеше да бъде...

Онези погледи, които нежно те разтърсваха

и после ви преплитаха във страст убийствена.

----

Но днес е друга страница от нейната реалност

и грубата ù кожа зее с рани по-дълбоки от сърцето ù...

Очите ù се крият зад изрязъци от спомени печално

и синкавите им отблясъци се припознават във небето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...