Apr 10, 2014, 10:31 AM

Дълбоко от сърцето

  Poetry
953 0 0

Поемите са за онези романтичните,

които могат да държат в ръцете си цветя,

които те целуват страстно до издъхване

и знаят как да изрисуват с действия мечта.

 

Онези призраци от приказните сънища,

в които вечер давиш мъката от нищото.

несбъднатите, нереални и красиви пътища,

с които утре сутрин ще сравняваш кишата...

 

Онези спомени, в които ще разбиваш чувствата

и всичко онова, което можеше да бъде...

Онези погледи, които нежно те разтърсваха

и после ви преплитаха във страст убийствена.

----

Но днес е друга страница от нейната реалност

и грубата ù кожа зее с рани по-дълбоки от сърцето ù...

Очите ù се крият зад изрязъци от спомени печално

и синкавите им отблясъци се припознават във небето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...