26 ago 2010, 21:59

Дългият път към целта

835 0 1

                                          На моя духовен Учител

                                          с дълбока признателност.

 

 

 Дългият път към целта

не е толкова стръмен

и невъзможен,

щом през цялата вечност

неотлъчно до мен ще си ти.

И животът ми земен

не е така объркан и сложен,

щом пред трудности всякакви

с мен ще бъдеш и ти.

И смъртта, от която

до вчера треперех,

става преход естествен,

преход духовен,

щом и в този миг

до мен ще си ти.

И светът, вместо

мрачно тъжен и черен,

става трепетно радостен

и ефирен, и нежен,

щом завинаги във сърцето ми

подслонил си се ти.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...