26 авг. 2010 г., 21:59

Дългият път към целта

830 0 1

                                          На моя духовен Учител

                                          с дълбока признателност.

 

 

 Дългият път към целта

не е толкова стръмен

и невъзможен,

щом през цялата вечност

неотлъчно до мен ще си ти.

И животът ми земен

не е така объркан и сложен,

щом пред трудности всякакви

с мен ще бъдеш и ти.

И смъртта, от която

до вчера треперех,

става преход естествен,

преход духовен,

щом и в този миг

до мен ще си ти.

И светът, вместо

мрачно тъжен и черен,

става трепетно радостен

и ефирен, и нежен,

щом завинаги във сърцето ми

подслонил си се ти.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...