26.08.2010 г., 21:59

Дългият път към целта

825 0 1

                                          На моя духовен Учител

                                          с дълбока признателност.

 

 

 Дългият път към целта

не е толкова стръмен

и невъзможен,

щом през цялата вечност

неотлъчно до мен ще си ти.

И животът ми земен

не е така объркан и сложен,

щом пред трудности всякакви

с мен ще бъдеш и ти.

И смъртта, от която

до вчера треперех,

става преход естествен,

преход духовен,

щом и в този миг

до мен ще си ти.

И светът, вместо

мрачно тъжен и черен,

става трепетно радостен

и ефирен, и нежен,

щом завинаги във сърцето ми

подслонил си се ти.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...