10 may 2007, 0:09

Дълго

  Poesía
752 0 11

Дълго помълчах.
Сълзите си изтривах.
Дълго преговарях всичко,
в ума ми плетеница стана.
Хаос! А след него нищо...

Дълго те зовях.
От тъмнината не излезе никoй.
Дълго тайни пазех,
но ти ми открадна, всичките.
И сподели на всеки ти за тях.

Дълго дерзах да те имам.
Дълго се молих, крещях...
Дълго е и времето -
назад през годините,
които заради теб пропилях.

Дълго те гоних и търсих -
молех те да се върнеш пак.
Дълго с болката спорих,
но не намерих път в тази мъгла.
Само се моля да не оставам сама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...