10 мая 2007 г., 00:09

Дълго

750 0 11

Дълго помълчах.
Сълзите си изтривах.
Дълго преговарях всичко,
в ума ми плетеница стана.
Хаос! А след него нищо...

Дълго те зовях.
От тъмнината не излезе никoй.
Дълго тайни пазех,
но ти ми открадна, всичките.
И сподели на всеки ти за тях.

Дълго дерзах да те имам.
Дълго се молих, крещях...
Дълго е и времето -
назад през годините,
които заради теб пропилях.

Дълго те гоних и търсих -
молех те да се върнеш пак.
Дълго с болката спорих,
но не намерих път в тази мъгла.
Само се моля да не оставам сама...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...