May 10, 2007, 12:09 AM

Дълго

  Poetry
745 0 11

Дълго помълчах.
Сълзите си изтривах.
Дълго преговарях всичко,
в ума ми плетеница стана.
Хаос! А след него нищо...

Дълго те зовях.
От тъмнината не излезе никoй.
Дълго тайни пазех,
но ти ми открадна, всичките.
И сподели на всеки ти за тях.

Дълго дерзах да те имам.
Дълго се молих, крещях...
Дълго е и времето -
назад през годините,
които заради теб пропилях.

Дълго те гоних и търсих -
молех те да се върнеш пак.
Дълго с болката спорих,
но не намерих път в тази мъгла.
Само се моля да не оставам сама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...