Дълго помълчах.
Сълзите си изтривах.
Дълго преговарях всичко,
в ума ми плетеница стана.
Хаос! А след него нищо...
Дълго те зовях.
От тъмнината не излезе никoй.
Дълго тайни пазех,
но ти ми открадна, всичките.
И сподели на всеки ти за тях.
Дълго дерзах да те имам.
Дълго се молих, крещях...
Дълго е и времето -
назад през годините,
които заради теб пропилях.
Дълго те гоних и търсих -
молех те да се върнеш пак.
Дълго с болката спорих,
но не намерих път в тази мъгла.
Само се моля да не оставам сама...
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени