11 dic 2011, 20:25

Дълго

1.2K 0 8

Събирам си останките след тебе.

Не беше най-достоен за обичане.

Не си ми като вярата потребен.

Не си ми невъзможен за отричане.

Не ми помогна да погребвам своите трупове.

Не ме спаси от личния ми Ад,

но с топлина ръцете ти изкупваха

тъгата на безумния ни свят.

Уютно бе на силното ти рамо.

И беше ми красиво. Беше нежно.

И да повярвам трябваше ми само

идеята за някаква надежда.

Сега си тръгваш. Нека да боли.

Ти просто бе поредната измама.

След теб небето дълго ще мълчи.

А аз ще свиквам дълго да те няма.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Караджова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно!!! Харесах!
  • Благодаря на всички! Мнението ви има голямо значение за мен, наистина благодаря!
  • Много боли да си свикнал с един човек и след това той да си отиде.Наистина болката е неописуема и трудно се преглътва.

    Преоткрих себе си в стиха ти.Личи си с колко болка е писан!Поздравявам те за красивите и тъжни слова!!!
  • ...
    "Но как ли ще ме преживееш,
    щом спре за теб да ме боли?"
    ...
    защото
    "Не беше най-достоен за обичане."
    ------

    От часове чета и препрочитам, чета и препрочитам всичките ти стихове. Не знам как не съм те открила досега.
    Толкова много ми хареса поезията ти, Мариета!
    Нямаш слабо стихотворение за което те поздравявам.
  • " А аз ще свиквам дълго да те няма."
    Поздравления!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...