etikki (Мариета Караджова) etikki (Мариета Караджова)
13 100
11 dic 2011, 20:25

Дълго

1.2K 0 8

Събирам си останките след тебе.

Не беше най-достоен за обичане.

Не си ми като вярата потребен.

Не си ми невъзможен за отричане.

Не ми помогна да погребвам своите трупове.

Не ме спаси от личния ми Ад,

но с топлина ръцете ти изкупваха

тъгата на безумния ни свят.

Уютно бе на силното ти рамо.

И беше ми красиво. Беше нежно.

И да повярвам трябваше ми само

идеята за някаква надежда.

Сега си тръгваш. Нека да боли.

Ти просто бе поредната измама.

След теб небето дълго ще мълчи.

А аз ще свиквам дълго да те няма.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Караджова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • sani-ti (Таня Иванова)
    sani-ti (Таня Иванова)
    Силно!!! Харесах!
  • etikki (Мариета Караджова)
    etikki (Мариета Караджова)
    Благодаря на всички! Мнението ви има голямо значение за мен, наистина благодаря!
  • vancheto13 (Иваничка Петкова)
    vancheto13 (Иваничка Петкова)
    Много боли да си свикнал с един човек и след това той да си отиде.Наистина болката е неописуема и трудно се преглътва.

    Преоткрих себе си в стиха ти.Личи си с колко болка е писан!Поздравявам те за красивите и тъжни слова!!!
  • Aneta_kz (Анета)
    Aneta_kz (Анета)
    ...
    "Но как ли ще ме преживееш,
    щом спре за теб да ме боли?"
    ...
    защото
    "Не беше най-достоен за обичане."
    ------

    От часове чета и препрочитам, чета и препрочитам всичките ти стихове. Не знам как не съм те открила досега.
    Толкова много ми хареса поезията ти, Мариета!
    Нямаш слабо стихотворение за което те поздравявам.
  • alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
    alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
    " А аз ще свиквам дълго да те няма."
    Поздравления!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0