etikki (Мариета Караджова)
100 82
11.12.2011 г., 20:25 ч.

Дълго 

  Поезия » Любовна
918 0 8

Събирам си останките след тебе.

Не беше най-достоен за обичане.

Не си ми като вярата потребен.

Не си ми невъзможен за отричане.

Не ми помогна да погребвам своите трупове.

Не ме спаси от личния ми Ад,

но с топлина ръцете ти изкупваха

тъгата на безумния ни свят.

Уютно бе на силното ти рамо.

И беше ми красиво. Беше нежно.

И да повярвам трябваше ми само

идеята за някаква надежда.

Сега си тръгваш. Нека да боли.

Ти просто бе поредната измама.

След теб небето дълго ще мълчи.

А аз ще свиквам дълго да те няма.

 

 

© Мариета Караджова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно!!! Харесах!
  • Благодаря на всички! Мнението ви има голямо значение за мен, наистина благодаря!
  • Много боли да си свикнал с един човек и след това той да си отиде.Наистина болката е неописуема и трудно се преглътва.

    Преоткрих себе си в стиха ти.Личи си с колко болка е писан!Поздравявам те за красивите и тъжни слова!!!
  • ...
    "Но как ли ще ме преживееш,
    щом спре за теб да ме боли?"
    ...
    защото
    "Не беше най-достоен за обичане."
    ------

    От часове чета и препрочитам, чета и препрочитам всичките ти стихове. Не знам как не съм те открила досега.
    Толкова много ми хареса поезията ти, Мариета!
    Нямаш слабо стихотворение за което те поздравявам.
  • " А аз ще свиквам дълго да те няма."
    Поздравления!
  • Хареса ми, страхотен стих!
  • Чудесно!Поздравления!Много сте талантлива(редовно Ви го казвам,нали?)и не трябва да го забравяте-напред и нагоре!
  • Много добро!
    ... направо се учудвам понякога как такива скопосни стихове остават без коментари...
Предложения
: ??:??