Дълго
Събирам си останките след тебе.
Не беше най-достоен за обичане.
Не си ми като вярата потребен.
Не си ми невъзможен за отричане.
Не ми помогна да погребвам своите трупове.
Не ме спаси от личния ми Ад,
но с топлина ръцете ти изкупваха
тъгата на безумния ни свят.
Уютно бе на силното ти рамо.
И беше ми красиво. Беше нежно.
И да повярвам трябваше ми само
идеята за някаква надежда.
Сега си тръгваш. Нека да боли.
Ти просто бе поредната измама.
След теб небето дълго ще мълчи.
А аз ще свиквам дълго да те няма.
© Мариета Караджова All rights reserved.
