В очите си
човек събра
от всеки миг
по нещо свое,
а после...
Дълго го мълча.
Превърна го
в неволя.
Помогна ли му?
Тя!?
Черта не бе.
Не бе и точка,
а камъкът
в гърдите
спря да му тежи.
Сърце е. Бие,
но не удря
други хора.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados