30 may 2009, 10:34

Дълго пътуване 

  Poesía » Otra
637 0 9
Да те стопи умората насън.
Да се напълниш хора и бълхи.
Да сториш и ума си и гласа -
тихи.

И дългото да ти се вижда кратко,
а краткото пък прекалено дълго,
и всяко слънце да посрещаш както
бръчка на челото - тихомълком.

Където спреш - и там ти е Родината.
Каквото срещнеш - всичкото си ти.
Речеш да пиеш - месецът ти кима.
Речеш да пееш - и повърнеш.
Спи.

Опитай да заспиш. Да ти се струва,
че си небе. И вятър. И поле.
А някой уморено те пътува,
чака те,
сънува те,
живее...

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??