30.05.2009 г., 10:34 ч.

Дълго пътуване 

  Поезия » Друга
636 0 9
Да те стопи умората насън.
Да се напълниш хора и бълхи.
Да сториш и ума си и гласа -
тихи.

И дългото да ти се вижда кратко,
а краткото пък прекалено дълго,
и всяко слънце да посрещаш както
бръчка на челото - тихомълком.

Където спреш - и там ти е Родината.
Каквото срещнеш - всичкото си ти.
Речеш да пиеш - месецът ти кима.
Речеш да пееш - и повърнеш.
Спи.

Опитай да заспиш. Да ти се струва,
че си небе. И вятър. И поле.
А някой уморено те пътува,
чака те,
сънува те,
живее...

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??