Да те стопи умората насън.
Да се напълниш хора и бълхи.
Да сториш и ума си и гласа -
тихи.
И дългото да ти се вижда кратко,
а краткото пък прекалено дълго,
и всяко слънце да посрещаш както
бръчка на челото - тихомълком.
Където спреш - и там ти е Родината.
Каквото срещнеш - всичкото си ти.
Речеш да пиеш - месецът ти кима.
Речеш да пееш - и повърнеш. ...