С бързи стъпки вземаш завоя...

Търсиш ключа с треперещи ръце...

Все по близо си до любимата своя. 

Казваш си дано в къщи си е...

Отключваш бавно, пълен мрак. 

Събуваш обувките прашни. 

Лудо бие сърцето чак...

Нападат те мисли мрачни... 

Врата след врата отваряш. 

По дяволите  питаш къде е...

И отново и отново повтаряш. 

Не си е тръгнала не смее...

Дошъл е краят, намери писмо. 

Полудяваш ли, глупако, чети...

Налей си питие, две, три...

И за нея просто забрави...