С бързи стъпки вземаш завоя...
Търсиш ключа с треперещи ръце...
Все по близо си до любимата своя.
Казваш си дано в къщи си е...
Отключваш бавно, пълен мрак.
Събуваш обувките прашни.
Лудо бие сърцето чак...
Нападат те мисли мрачни...
Врата след врата отваряш.
По дяволите питаш къде е...
И отново и отново повтаряш.
Не си е тръгнала не смее... ...