Дълго ще болиш
530
0
0
С бързи стъпки вземаш завоя...
Търсиш ключа с треперещи ръце...
Все по близо си до любимата своя.
Казваш си дано в къщи си е...
Отключваш бавно, пълен мрак.
Събуваш обувките прашни.
Лудо бие сърцето чак...
Нападат те мисли мрачни...
Врата след врата отваряш.
По дяволите питаш къде е...
И отново и отново повтаряш.
Не си е тръгнала не смее...
Дошъл е краят, намери писмо.
Полудяваш ли, глупако, чети...
Налей си питие, две, три...
И за нея просто забрави...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пави Тодорова Всички права запазени
