21 feb 2009, 18:07

Дългоочаквана

1.1K 1 16

Надничат под снега кокичета,
с усмивчици над снежно одеяло,
като щастливи, влюбени момичета,
художник сякаш е рисувал в бяло.


А слънцето наднича плахо,
намига им за поздрав зимен
и щъркел със крила помаха,
за пролет, със копнеж взаимен.


В очакване притихват всички,
на пъстрата и нежна пролет,
със песента на южни птички
ще полети със първия им полет.


пролет

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прегръдки за вас Петинка и Ники!
    Благодаря ви!
  • Затова толкова харесвам стиховете ти, имат един много силен пролетен заряд в себе си!
    Ники
  • Стопли ме, Валка!:І)
  • Щастлива съм с вас приятели!Радвам се,че ви усмихнах и ви напомних за идващата пролет.Носете я винаги в сърцата си!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....