Надничат под снега кокичета,
с усмивчици над снежно одеяло,
като щастливи, влюбени момичета,
художник сякаш е рисувал в бяло.
А слънцето наднича плахо,
намига им за поздрав зимен
и щъркел със крила помаха,
за пролет, със копнеж взаимен.
В очакване притихват всички,
на пъстрата и нежна пролет,
със песента на южни птички
ще полети със първия им полет.
© Валка All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
