6 jun 2007, 12:14

Дъното

  Poesía
899 0 1
       Прекрасен е животьт, когато
       има за кого да се живее.
       Теб, любов, те няма,
       изхода се запушва.

       Как да избягам от самотата,
       откъде да намеря сили?
       Защо живея:
       няма те до мен, има само болка.

      Алкохолът е за ден-два,
      не помага!
      Няма изход,
      как да изляза от това дъно?

     Приятелите са тези, които
     дават смисъл, усмивки и кураж!
     Самотата си отива, защото
    вие, ПРИЯТЕЛИ, сте тук, до мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габи Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво Габи!!Продължавай да пишеш!Прегръщм те!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...