Jun 6, 2007, 12:14 PM

Дъното

  Poetry
897 0 1
       Прекрасен е животьт, когато
       има за кого да се живее.
       Теб, любов, те няма,
       изхода се запушва.

       Как да избягам от самотата,
       откъде да намеря сили?
       Защо живея:
       няма те до мен, има само болка.

      Алкохолът е за ден-два,
      не помага!
      Няма изход,
      как да изляза от това дъно?

     Приятелите са тези, които
     дават смисъл, усмивки и кураж!
     Самотата си отива, защото
    вие, ПРИЯТЕЛИ, сте тук, до мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габи Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво Габи!!Продължавай да пишеш!Прегръщм те!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...