Jun 6, 2007, 12:14 PM

Дъното

  Poetry
895 0 1
       Прекрасен е животьт, когато
       има за кого да се живее.
       Теб, любов, те няма,
       изхода се запушва.

       Как да избягам от самотата,
       откъде да намеря сили?
       Защо живея:
       няма те до мен, има само болка.

      Алкохолът е за ден-два,
      не помага!
      Няма изход,
      как да изляза от това дъно?

     Приятелите са тези, които
     дават смисъл, усмивки и кураж!
     Самотата си отива, защото
    вие, ПРИЯТЕЛИ, сте тук, до мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габи Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво Габи!!Продължавай да пишеш!Прегръщм те!!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...